вятърът рони една закъсняла приумица:
да те потърся във дните – назад отлетели,
в делници, в съботи, в някои свидни недели,
в песен на птица – на жица случайно запяла,
в среща горчива или във красива раздяла!

Губят се викове – листи в душата отнесени,
сливат се мигове – зими и пролети, есени,
щастие някакво – тихо край нас прелетяло
с пътнишки влакове – всички накичени в бяло!

Вятърът гони листата от моята улица,
аз се сбогувам с една закъсняла приумица!