Слънцето се връща във зенита си
как изгаря във очите сини
спомена за думата: „Обичам те!”?

Колко много дни са отлетели,
с думите – така недоизказани
и се връщат срещи и раздели
с влакове пътуващи към залези.

И една любов над нас кръжала
може би ще прелети годините
като малка лястовица бяла
губеща се в щастие нестигнато!