Ти знаеш ли какво е любовта?

Една врата и две сърца зад нея -
заключени във пулса на кръвта
и танца на очи, които пеят!

И после – всеки е по своя път,
и всичко почва някак отначало:
какво, че цветовете не цъфтят,
какво, че си облечена във бяло?

Животът ни е луд, затворен кръг
и в него няма връщане обратно -
далече чезне бялата ти гръд
и някой те прегръща неприятно!

Когато си оотива любовта -
безлюдна гара бавно чезне в мрака,
една докрай заключена врата,
която вече никой не очаква!

.."И после – всеки е по своя път,"..
Това не е любов! Талантливо,но до известна степен антиапологетика на любовта. Типично за днес,мрачно!