Чайките с гнездата си съборени –

Намръщеният бряг под тях остава

Да спори вечно със вълните солени!

Отиваш си и спомените плачат

Като деца от сънища събудени –

Да пишат недовършени задачи –

Забравени в тетрадките изгубени!

„Сбогом!” – шепнат вазата без цвете

и стените шарени – без снимки...

Във морето гонят ветровете

Лодките завързани със примки!

И рибари с мрежи уморени

Ще уловят писъка на чайките,

спомени от срещи съкровени

и ще ги продават вместо накити!