Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2015 20:29 - Бойната арена Земя
Автор: djadjo Категория: Други   
Прочетен: 1259 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Постът е без никакъв коментар и за това си позволявам да направя, такъв, както винаги отгоре. Коментарът е за будните и по-малко будните, и зомбираните…

Споко!!! Краят на Играта е много близо до своя Край! Моят коментар е: ПЛАЩАМ ПОДА, каквото и да ми струва това. Ако загубя, губя само себе си. А вие се оправяйте, всеки както намери за добре. Напомням, че всичко е станало и на мен ми е малко по-лесно, защото го проявявам с лекота използвайки моето си ноу хау, което се избистря все повече и повече, и намества в цялата картинка. Дойде време разделно и всеки да направи своя ИЗБОР. Които непрекъснато правите. Но този е особен, защото е на квантово ниво, където информацията се разпространява мигновено и ЦЯЛОТО ще реагира веднага. При което ВСИЧКО няма да Е вече същото… С безкрайна любов и благодарност, работейки по личния си проект „ЛЮБОВ“, с минимални средства – пенсия и помощ от любимите ми деца и внуци. Пари нема – действайте!!!


Бойната арена Земя


 Следният материал представлява синтезирана компилация от няколко книги дело на шотландския изследовател Андрю Хенеси. Той има изключително интересни земни и извънтелесни преживявания, които го карат да формира своята представа за реалността. Имайки частични спомени за своето битие точно в момента преди да се роди, той осъзнава, че е вербуван да изпълнява определена мисия на Земята и че тази практика бива използвана доста често като модел. Така, още от малък, той постоянно бива надзираван и ръководен от същества, които се явяват негови „водачи“ или пък го даряват с изключително колоритна информация свързана с бъдещето на човешката раса. Особено „шокиращо“ се оказва едно негово изживяване, което продължава цели три дни и буквално пресушава енергийните му запаси за около година. Пред него се разкрива грандиозен план с умопомрачително ясно изпипани детайли до най-малката подробност. Според този сценарий бъдещето на човешката раса е свързано с нейното рестартиране на друга планета. Но това далеч не е всичко. Човешката раса ще бъде не просто част, а сърцевината на огромна галактическа империя управлявана от Кралица с кошерно съзнание, която ще поведе война за освобождението на човечеството! При това империята е базирана изцяло на корпоративен модел на управление, а търговските пространствени портали поддържат нейната цялост и жизненост. Тези уникални „съвпадения“, наред с други не толкова широко познати факти свързани със „земната реалност“, са подробно коментирани в този анализ, както и в следговорите на нашите книги.

Андрю има много специфичен стил на писане, който често поставя тълкуванието на определени въпроси в леко мъглива светлина и точно затова към материала е прибавено и интервю с него взето от Линда Мълтън Хау, в което той разяснява някои по-завързани моменти. В материала тънко прозират дълбоките конфликти между извънземните фракции целящи контрол над един от „най-ценните активи в галактиката“ – човешката раса. Заглавието цели да анонсира именно този факт и няма пряка връзка с подобно звучащият роман на Л. Рон Хъбард. Като цяло ще станете свидетели на един от методите чрез които подобна необикновена информация бива спускана към някого в добре режисиран и манипулиран вид, до степен, в която при определени условия това може да се превърне в религиозен култ.

Фермата/Затвор

Едно от нещата, които хората обикновено приемат за „даденост“ е, че постоянно в ежедневният ни живот има някакъв вид прогрес. Науките се развиват, правят се нови лекарства и технологии, докато в миналото ни нещата са били доста по-примитивни и с течение на времето биват усъвършенствани. Тази концепция е постоянно затвърждавана чрез медиите, образователните програми, книгите и дори филмите. Идеята е, че миналото никога не е било толкова бляскаво и „модерно“ в сравнение със сегашният ни живот. Проблемът в представянето на тази линейна еволюционна стълба е, че тя е пълна лъжа.
Има прекалено много доказателства за космически технологии описани както във фолклора ни, така и в редица древни текстове. Освен това в продължение на хиляди години наблюдаваме как тези високотехнологични превозни средства се движат навсякъде из планетата. Истината е, че човешката раса живее в състояние на почти пълна амнезия докато паралелно с нас, дори и на повърхността живеят и други култури, които често ръководят задкулисно това което се случва в нашата цивилизация. От личния си опит мога да кажа, че персонално аз самият съм виждал как определени същества могат да се движат през различните времеви рамки неуловими за сензорните възприятия на обикновения човек. И тези същества понякога дори са сред нас. Хората в сравнение с тях живеят като на забавен кадър.

Ако погледнете по-задълбочено над цялата историческа инфраструктура, за която се счита че е човешка (за период от около 20 000 години) ще се убедите, че днешната ни реалност е абсолютно изкуствена и пълен фарс. Днес спокойно можехме да живеем сред антигравитационни технологии, преобразователи на енергия в материя и т.н. и т.н. Дори социалния ред, в който живеем и който възприемаме за напълно естествен, е абсолютна фабрикация, защото всъщност нечовешки същества с огромни познания и способности управляват планетата и нейните още по-древни подземия, поне от времето на войните причинили падението на Атлантида.

Докато хората се лутат в тази изфабрикувана реалност, други същества с нечовешки планове парадират със своите сили да създават илюзии, владеейки материята. Те използват технологии и имат умения и спомени, които отиват далеч отвъд обикновения човешки хоризонт. Ние като хора трябва да осъзнаем, че състоянието в което се намираме и факта, че по някаква причина сме се съгласили да попаднем в тази ситуация, са напълно изкуствени. Ние също бихме могли да притежаваме същите тези способности, но или генетично, или заради употребата на някакъв вид технология – не можем да имаме достъп до тях в този момент.

При всички случаи съм напълно убеден, че повърхността на планетата е една хилядолетна арена – един театър изпълнен с изкуствено създадени социални проблеми във всяка една сфера на живота. Всъщност дори парите, богатството и войните са от второстепенна важност съотнесени към истинската цел на извънземните фермери, които разиграват целият този цирк на повърхността на планетата. Истинската употреба на планетата на този етап е свързана с това да държи в плен своите затворници чрез всевъзможни театрални похвати.

Крайният продукт на тази ферма обаче, не е физическо робство. Можем да спорим колкото си искаме, че биваме употребявани като работна сила и физически роби (предвид относително нисшата технология която ни се налага да използваме в ежедневието си), но този аргумент няма да е достатъчен да обясни хилядите противоречия. Това което бива отглеждано и доено в градината не се отнася до физическите ни дейности. Качествата на собствената ни душа са мишената.

Има обаче и такива сред нас, които имат спомени затова как са били рециклирани между инкарнациите си на Земята с помощта на огромна компютърна зала разположена някъде над планетата. Един от тях е Ралф Х. Той е изключително интересна личност и има спомени от своите изживявания още преди да дойде на тази планета.
Запознах се с Ралф през 1981 г. Той има спомени за това как е бил немски пилот по време на ПСВ и след като разбива самолета си е отведен до огромна компютърна зала след което бива рециклиран към следващият земен живот. Той обаче си спомня и преживявания преди да стане човек. Той твърди, че идва от Орион и е служил като военен шпионин и е бил осъден за множеството престъпления включително и измяна.

Причините за идването на Земята далеч не са свързани задължително с някакъв вид криминална дейност. Много от нас искат да поставят своят духовен огън на изпитание при тези сурови (от друга гледна точка) условия. Няма съмнение, че тези които управляват парада имат множество способи за контрол. Тези същества имат способности с които оперират извън времето и пространството по начина по който хората ги разбират. Въпреки това нашият най-лош враг можем да бъдем единствено и само ние самите. Изборите които правим ни свързват с безбройни магически синхроничности, които пък ни изправят пред други сценарии в които трябва да направим още по-важен избор. Все пак мисля, че състоянието в което човека е поставен е такова, че той да е умишлено абсолютно невеж по отношение на редица проблеми и концепции.
Сигурен съм, че нашият свят е свързан с много други галактики и цяла плеяда от измерения всяко от които със своите леко подобни или различни физически характеристики. Би било полезно да изследваме собствената си богата креативност и дълбините на душата си. Тогава ще осъзнаем, че идването ни на Земята е заради потенциалните съкровища, които можем да открием тук и които от своя страна ще ни отведат до още по-интересни и необятни светове.

Лични изживявания

Имам спомени за които считам, че са от времето преди да се родя. Водя дискусия със същество от мъжки пол, което обаче не мога да видя. Под нас всичко е сиво и едвам мога да зърна очертанията и формата на планетата. Съществото ме подканя да избера вида на инкарнацията си. Показват ми се поне дузина семейства, които са с различен социален статус, възможности и потенциални уроци. Всички те са от западна Европа. Спускам се за момент в нещо като „demo-версия“, за да изследвам различните вероятности и да усетя как точно ще се чувствам. Какви слаби и силни места ще бъдат тествани при всяко едно от семействата.
След това питам съществото коя от тези инкарнации е най-трудната. Той ми посочва една определена, след което се опитва да ме убеди да не се захващам с нея. Аз започвам дискусия като му обяснявам, че точно този урок и изживяване ще ме изведат до определено ниво, а 6 други уроци от други съществувания ще ме изведат до друго положение и т.н.
Следващо нещо, което помня е как стоя в един кръг с други, които също чакат да се родят. Всички ние носим роби и всеки от нас държи чаша и пие от нея. Това е чашата на раздялата. Веднага след това бивам увит в някаква черна материя – тя има за цел да притъпи сетивата ми. Аз възнегодувам относно този факт, но вече виждам как се спускам от небето към своята инкарнация. Последното нещо което чувам да ми се казва е: „Внимавай за хитрите тактики на Сатаната.“

Бях роден чрез цезарово сечение. Когото отворих очи бях вече в някакво креватче, а три лица на лекари се взираха в мен. Бяха двама мъже и една жена. Те единодушно решиха, че нямам телепатични способности и ме поставиха в родилното отделение заедно с останалите обикновени деца. Както се казва: „Добре дошъл на Земята.“

Следващият ми спомен е вече когато съм на 2 години. Намирам се в кошарката си. Мога ясно да си спомня спалнята на родителите си и как си взирам в някакъв блясък над кревата ми. Там се беше появила някаква жена, която започна да ми говори. Тя е моят пазител и водач. В този момент съзнанието ми престана да бъде бебешко и можех да проведа интелигентен разговор с нея. Тя ме попита дали съм сигурен, че искам да направя нещата точно по този начин. След известен размисъл аз казах „да“. Мисля че ставаше дума за това дали да запазя съзнанието си будно – нещо, което вероятно може да е твърде стресиращо. След това тя си взе довиждане и каза, че ще се видим отново. Веднага след това интелигентността ми изчезна и отново се върнах на „гу-гу“. Всички тези спомени, колкото и странни да изглеждат, са твърде специални за мен.
В края на 70-те години вече бях свидетел на множество сцени, удивителни събития и невероятни съвпадения, които ме накараха да вярвам, че някой се грижи за мен и ме наглежда. Веднъж дори видях лицето ѝ. То не излъчваше някакъв сексапил, но същевременно бе силно и красиво. През нощите краката ми бяха леко галени, все едно се разхождах с тях и много бързо пред мен се разкриваха невероятно красиви гледки и пейзажи.
Помня ясно как в един от тези случаи директно попаднах в един напълно различен свят. Вече не бях в леглото си, а стоях на тревна поляна заобиколен от вода и дървета. За мое учудване можех да помириша тревата и да почувствам въздуха. Видях 4 души облечени в жълто, които стояха до мен. Докато ставах все по-осъзнат започнах да чувам и звуците идващи от гората и поляната. Почувствах ръката на водача ми да се спуска по веждата ми и тогава разбрах, че ако бях останал по-дълго на това красиво място никога повече няма да се върна на Земята и родния ми дом.
Знаех че искам да остана малко повече, но ако го направя – нямаше да мога да се върна. Оттогава съм посещавал отново това място няколко пъти. Летял съм над този континент като птица виждайки всеки един детайл с фотографска точност... Видях също и странни кораби над които кръжах подобно на чайка. До мен обаче винаги имаше още една „чайка“, която ме придружаваше...
Една сутрин отворих очи и до мен стоеше някаква дама облечена във викторианска черна рокля с бяла дантелена яка и дълга черна коса. Тя стоеше на ръба на леглото ми и сресваше косата си. Изправих се силно озадачен с отворена от почуда уста. Дамата се обърна и ме погледна усмихвайки се, като същевременно направи физиономия, която се опитваше да имитира моята почуда. След това изчезна. През този период от живота ми вярвах, че получавам неопровержими доказателства, че има живот след смъртта и това ми даваше комфорт да се справям с житейските си трудности.
Една вечер веднага след като си легнах, за мой ужас попаднах на място, което бе доста мъгливо. Там имаше някакъв човек с черна коса и големи очила, облечен в западни дрехи. Ясно можех да чуя как той възкликна: „Ах, още един роб“, след което започна да се спуска бързо към мен. Точно в този момент чух гласа на моя водач, давайки ми идея да отворя очи и да се събудя в тялото си. Отваряйки очите си усетих как се отдалечавам от него с огромна скорост...

В друга ситуация сестра ми беше донесла гравиран златен анкх от Египет и една нощ си го сложих на леглото, за да ме пази от всички тези неща които ми се случваха през нощта. Почти моментално се озовах да стоя пред някаква жена, която бе облечена като жрица – с бяла роба и египетски бижута, с дълга черна коса. Чувствах огромна страст и дори любов към нея. Тогава забелязах, че дъхът ми има зелен цвят. Издишвах цели облаци от зелена енергия... След това отидох към нея и тогава тя каза нещо от сорта на: „но ти не си...“ и в този момент се завърнах обратно у дома в тялото си. Предполагам че не бях този, който тя очакваше да види.

Една друга нощ се бях транспортирал в богато изглеждаща къща. Стоях пред някаква маса и можех да видя стълбите, които водеха до вратата на стаята в която се намирах. Чувствах се странно, защото истинското ми аз се намираше заедно с моят водач в ъгъла на стаята. Същевременно можех да видя някакъв мой двойник, който се намираше до масата. Можех да видя през неговите очи, че пред мен стоят трима души. Двама мъже и една жена по средата. Всички те бяха на средна възраст. Жената държеше химикалка, а до нея стоеше нещо подобно на счетоводна книга. Тя ме попита за името ми. Аз бях леко разколебан. Тогава тя каза да не се страхувам и че няма да бъда наранен. Точно в този момент осъзнах именно възможността да бъда наранен и почувствах, че водачът ми ми дава импулс да отворя очи и да се събудя. Това не се оказа толкова лесна задача и си бе доста голямо усилие, защото през цялото време те крещяха да се върна. Надявам се повече никога да не ги срещна.

През 1978 г. доста преди разцвета на генното инженерство сънувах, че пътувам през космоса и се приземявам на някаква пустинна планета. Под мен можех да видя тъмен металически купол, за който знаех, че е някакъв вид фабрика. Озовах се на покрива и се шмугнах през вентилацията, за да вляза вътре. Под мен се намираше цяла производствена линия. Имаше много редове изпълнени с портокали. Слязох по-надолу за да ги видя отблизо и видях че са червеникави. След това взех един от тях и го отворих. Вместо семки по средата имаше малко сърце както и различни органи, които помпаха кръв към този организъм. Стомахът ми се сви на топка от шок и ужас. Помислих си, че това не е възможно, но предвид всичко на което сме свидетели през 21 век очевидно това бе истина. Мисълта за това кой ли би ял подобни неща силно ме притесни. Очевидно някой който обича кръв и се надявах тези същества да се намират много, много далеч. В същото време бях абсолютно сигурен, че генетиката на плода бе човешка.

През една друга нощ се озовах в някакво светло измерение. Там съществата светеха като сфери и разменяха енергии и мисли и също така създаваха нови идеи и изживявания, които бяха събрали от Земята и вселената. Видях цветове, които до момента не бях виждал на Земята. Превърнах се в малка топка от светлина и бях предаван от едно същество на друго по начина по който майките си подават бебета.
Чувствата бяха чисти и красиви, а умът ми бе на ръба да се докосне много близо до източника на цялото съзидание. Видях че силите на дуалността, които наричаме „Бог“, са нещо като пещ, която постоянно произвежда искри, които летят из космоса – или градината на душите. И някак си знаех, че всички ние сме деца на Бога, но дори всички ние да се съберем като цяло – не можем да бъдем по-велики от силите на майката и бащата Бог.
Тази градина ни е дадена, за да играем в нея. Тя е вечна и стабилна, но същевременно ние всички живеем вътре един в друг като постоянно се развиваме, променяме, създаваме и учим. За първи път в живота си видях, че нещата за които смятах, че са зли и се опитваха да ме хванат, всъщност не бяха такива. Те имаха друг тип осъзнаване. Те бяха като риби излезли от своя океан отправили се на пътешествие в което да изследват различни неща. Без да познават обичаите и ценностите на местата, които посещаваха, те често се превръщаха в обект на страхове и омраза. Накрая осъзнах истината, че вечността винаги ще предоставя изненади, приключения, любов и почивка.
Светлите същества ме заведоха до места, които изцелиха сърцето ми и ми дадоха куража от който имах нужда. Те създават невероятни пейзажи и местообитания за други същества, които да ги населяват. Чрез съвместна еволюция и участие в тези изживявания на душите, те разпространяват една всеобща наслада всред всички участници. Беше ми казано, че това може да бъде сравнено с нирвана – безформените светове. Всичко това, и дори повече, е част от градината на душите – континуума.

Една сутрин докато работех в една лаборатория извън града не успях да се събудя добре от алармата на часовника и заспах отново. Тогава усетих физическо почукване върху главата си, което ме събуди. Няколко седмици по-късно точно се канех да заспивам, обръщайки се на една страна. Миг по-късно бях събуден отново от физическо почукване върху главата си. Обърнах се и погледнах нагоре. Над мен стоеше или по-скоро левитираше човек заел кръстосана поза на тибетски монах. Третото ми око се отваряше...

През 1980 г. в Портобело, Единбург лежах в стаята си около десет часа вечерта, наблюдавайки малки зелени флуоресцентни топки, които бавно подскачаха върху книгите по рафтовете. Ужасен от гледката се обърнах настрани, мислейки си че ми се привиждат разни неща. След половин час поглеждам отново в същата посока и топките са все още там. Изправих се на леглото си, защото то изглеждаше осветено – все едно в ъгъла на стаята има някаква нощна лампа. Само че не беше лампа. Бе сребърна искряща сфера, която летеше на около метър над килима. Сферата причиняваше трептящи сенки в цялата стая. Бях напълно шокиран. Сферата се придвижи до края на леглото ми и тогава чух глас в главата си, който ми каза да не се страхувам. Ако се страхувам да закрия очите си. Точно това и направих. След около два часа дойдох на себе си...

Имам спомени за странни сиви същества наподобяващи на деца. Те са свързани с бели стаи и някакви учени, но по някаква причина асоциирам срещата си с тях с приятни изживявания. Когато дойда в съзнание обаче, спомените за тези събития и срещи много бързо започват да ми се изплъзват, въпреки желанието ми да ги задържа. В сънищата си аз ги виждам как те живеят в своите тъмни и студени пещери имащи нужди от топлината и светлината на човешката креативност, за да може расата им да се чувства като у дома си. Все едно расата им живее в някаква празна платформа на това физическо измерение и не може да се докосне до сложната природа на това как да се създават неща на това място.

През 1996 г., докато си лежах на леглото през една зимна нощ, в ума ми се появява образ на сива дама с тъмни очи и черна роба изтъкана от изключително красива и сложна материя. Тогава тя ме прегърна и внезапно се озовах под земята в една голяма пещера. В горната ѝ част (доста по-високо от моята гледна точка) можех да видя разни прозорци и проходи. Тя ми показа някаква тронна зала в която имаше вакантен трон с два други по-малки от двете му страни. Те стояха на някакъв подиум с формата на слънце с инкрустации по него. Но образът бе монохромен и студен.

През януари 1997 г. докато бях в апартамента си внезапно пред мен се появи блестяща дама. Образът ѝ бива считан за красив от нейния собствен вид и тя имаше аристократичен произход. Носеше дълга бяла мантия, очите ѝ – подобни на човешките – с форма на бадем и красиви. Косата ѝ – дълга и сребриста. Имаше хубави устни и се усмихваше. Носеше колие с огромни перли, крехките ѝ ръце бяха покрити с дълги бели вечерни ръкавици, а кожата ѝ блестеше с някаква вътрешна светлина. Тя се представи като посланик и желаеше да ме инструктира за начина на живот на тяхното общество. Гледайки към очите ѝ целият ми свят моментално стана бял. Вече не можех да видя абсолютно нищо. Стаята ми я няма, тялото ми го няма – всичко е бяло. За момент си помислих че съм умрял, след това спомените ми се губят и не знам колко е продължило всичко.
Следващото изживяване което ще опиша заема изключителна важна част от моя живот и ми е много трудно да изразя чрез думи това което ми се случи. Извинявам се предварително за изразните средства, които ще използвам, но това което ми се случи трябва да бъде представено по този начин.
Всичко започна с появата в съзнанието ми на красиво златно човешко око. В същият момент вече знаех, че то представлява много силно същество. Всичко което се случи след това бе много наситено, много красиво и ме отведе отвъд пределите на моя интелект и въображение. Думите, които ще използвам, за да предам това което видях не могат да се докоснат до дълбочината на тези прекрасни детайли и чудеса на които станах свидетел. Ще се постарая да ги запазя в тяхната цялост и същевременно разделя от нашия свят въпреки факта, че някой ден в бъдещето те вероятно ще се случат. Поне в моето съзнание те бяха абсолютен факт.

Моят водач ми даде видение за възраждането на златния град Едаин. След падането на Едем преди много еони е било дадено обещание от Елохимите, че златната епоха ще бъде преродена. Това видение трая цели три дни и нощи, като плановете и схемите за построяването на Едем се разкриха пред очите ми.
Беше ми казано, че жътвата на човешката раса дефакто представлява всички милиарди продукти, които тя е успяла да създаде и отгледа през всички хилядолетия живот изпълнен с войни и кръвопролития. Тогава Елохимът със златните очи ми каза, че красивите произведения на човечеството ще бъдат използвани така, че те да послужат за обучение и изкупление. С това расата ще бъде пощадена от забвението на което е била обречена.
Всяка една страна, всяка култура е произвела много прекрасни предмети. Те ще бъдат запазени. Но всичко произведено и пропито с тъмнина и кръвопролития ще изчезне.
Бе ми показана една долина на пустинен свят. Тя бе превърната в оазис съграден от смесването на обработени скали, стъкло и стомана. Всички тези материали произведоха най-прекрасните градове и градини. Пътища от инкрустиран мрамор, пергола и декоративни метали – изобщо всичко най-добро от човешката архитектура смесено с най-иновативните материали.
„Ангелът“ ми каза, че тези сгради и пътища могат да бъдат произведени много бързо от предварително зададени шаблони складирани на компютър. Освен това няколко специални такива кораби-фабрики ще дойдат, за да подпомогнат съграждането на новия град. Генетични клонинги на градината с ябълките на Хесперидите – Шотландия, Англия и Франция ще бъдат използвани, за да се създаде новата „овощна градина“ в новия Едем.
Навсякъде ще има басейни и алеи осветени с красиви светлини и пейки; летни къщи ще изпъстрят долината, а новите души на Едаин ще живеят в доволство. Ще бъде построен нов музей посветен на свещения граал. В него ще бъдат вградени различни образи от архетипните търсения на всяка една позната галактическа цивилизация. Това ще напомня на всички, че любовта, надеждата и избора са вселенски дадености, а Духът е вечен.
Беше ми казано, че в този град ще бъде построен дворец, който ще принадлежи на специално избрани крал и кралица. И никой няма да може да седне на техния трон освен тях. Кралицата ще се каза Сара, а кралят Давид. Техният живот ще бъде вечен, а те ще са винаги млади.
Кралицата ще има човешка форма, но също така ще е сурогат на раса от нови хора, които ще еволюират от едно обединение между няколко вида (рептилии, Сиви и хора).
Кралицата ще управлява империята подобно на кошер! В научната фантастика кошерното съзнание често е изобразявано с негативни краски поради диктата, който може да бъде наложен от определени видове. Ние всички знаем за ужасите които могат да бъдат причинени от завоеванието и асимилацията. Кошерът обаче е по-скоро като платформа за определен тип съзнание. Нещо подобно на персонален компютър, който от своя страна служи като платформа за определена операционна система и софтуер. Не всички компютри задължително трябва да работят със „злия“ Microsoft. Така и не всички кошерни съзнания са зли по своя замисъл. Някои компютри например са базирани на Mac и могат да използват Linux и OpenBSD. Така че на мен ми беше казано, че Кралицата на кошера, която същевременно е императрица и съпруга на Елохима, ще има много красива и могъща „генетична одежда“.
Операционната рамка на кошера щеше да бъде поддържана от Сивите. Тези които сега наричаме „Зета“ всъщност са от много дълго време на Земята. Те са живели тук, но във вътрешността на планетата, дълго преди създаването на Атлантида. Тези Сиви ще се загнездят здраво на новата планета (където ще се намира новия Едем) и ще изградят огромна база от данни, с която ще анализират събраната информация и икономическо разузнаване от всички краища на империята. Освен това ще поддържат огромен портал, който ще свързва много различни светове, времена и реалности.

След това Елохимът ми показа видение на дворец изпълнен с много прекрасни артефакти и ми каза, че няма да има същество по-честно, справедливо и добро от императрица Сара. Освен това имало и предсказание, че тя ще поведе поход за освобождението на човешкият род!
Тогава попитах от какво трябва да бъдем освобождавани?
Бе ми показан тъмен кристал и ми се каза че душите са станали тежки като камък – натежали от алчност и егоизъм, но в Епохата на Освобождението ще има много лидери. Сара ще бъде позната като лидера на могъща идеология, защото нейното знаме ще бъде съставено от обединението на 3 династии и 3 раси. Планетата на която ще се случи всичко това ще се казва Каледония – наименувана на Шотландия. А името на града Едаин идва от Единбург където в миналото най-висшите Елохими са имали обучаващ център в Атлантида.
Всъщност те говореха за планетата Марс и всичко се отнасяше за нея. Елохимът каза, че Единбург ще се превърне в място за завръщане на всички които са напуснали след войната за Едем и все още са живи. А легендите свързани с крал Артур и Камелот са базирани на действителни събития. Ще настъпи и край на управлението на клана Стюард, когато планетарния управител вземе титлата и позициите на администрацията.
Бе ми казано че планетата Каледония ще има много нови градове, като всеки един от тях ще бъде посветен на най-доброто от човешката култура и национални постижения, като например Океания, Албиона, Япония и т.н. Нито една тъмна идея няма да бъде допусната да се вкорени в тези градове-градини. Градът Елаин ще стане дом на шотландската култура, а дворецът и посолството ще се превърнат в дом на нова междузвездна търговска корпорация! Над града ще се издига Велика Кула която ще свети със светлина, която може да бъде видяна от космоса. Това ще бъде Кристалната Кула.

В кулата ще се намират скъпоценни камъни с неизмерима стойност донесени от всяка една цивилизация от познатия космос. Това ще бъде място, където алчността и парите вече няма да съществуват. Нито пък блясъка на богатството ще притъпява стремежите..., но Елохимът каза: „... бъдете внимателни, защото силите на ада и алчността могат да донесат всички злини с тях на това място.“
Династиите ще бранят планетата Каледония, която ще се превърне в център на търговията и информацията.
След това ми се каза, че Каледония ще символизира средството, което ще сложи край на свирепата конкуренция между Търгуващите раси. На планетата ще се помещава най-обемната пазарна информация и база данни, която галактиката е познавала и всичко това ще се обслужва от Зета Ретикули. Ще бъдат изградени много посолства в които Императрица Сара заедно със съпруга си Давид ще уреждат всички търговски и други спорове. В столицата ще се помещава вечната красота на Шотландия, която разбира се е малка част от величествената човешка история.

Планетата ще бъде свързана в мрежа от технологични превозни средства, които ще подпомагат маркетинга и производството на най-красивите човешки продукти – облекло, храна, питиета, културни артефакти, изкуства, софтуерни концепции и т.н. Всичко това ще служи като урок по история за великолепието на човешките същества. Каледония ще се превърне в завещанието на човешката раса. В борда на директорите на корпорацията, която управлява планетата, ще стоят Сара и Давид заедно с много мъдри специалисти избрани след щателна селекция.
Тогава се запитах как ли ще бъдат оформени всички тези продукти, защото човешката раса бе произвела и доста боклук базиран на собствените ни тревоги. Тогава в ума ми влетяха различни идеи обрисуващи нашата цивилизация – от трагични до комични такива. Бях уверен, че нищо хубаво няма да бъде заличено.

Тогава в съзнанието ми се появи образът на една игра, която никога не бях играл главно по финансови съображения. Това е игра която произхожда от Шотландия и тогава разбрах мащаба и потенциала, който тя можеше да има за корпорацията, която щеше да управлява Каледония. Беше ми показана играта голф. Тогава „ангелът“ ми обясни, че всички видове раси независимо от физическите си характеристики могат да играят на тази игра едни срещу други поради факта, че не се изисква физически контакт между съперниците. Въпреки това притежава една всеобща привлекателност съчетаваща както умения така и красотата на околната среда в която се играе.
Бях силно озадачен от представената ми концепция, но тогава ми показаха топка за голф, която летеше самостоятелно и същевременно бе наблъскана с технология – все едно бе някакъв дроид с антигравитационни механизми. Тогава осъзнах какво точно ми показваха след като ми представиха друг образ на компютри, които анализират теглото и масата между различните видове раси.
Една помощна система би могла да направи така, че дори и най-малкото същество да може да играе срещу най-големите индивиди... Летящата роботизирана топка можеше да бъде спирана по време на полет чрез контролирани инструкции от компютъра ако е ударена прекалено силно от някое същество с голяма маса. Същевременно можеше да бъде и забързана ако е ударена от по-слабо същество. Усмихнах се когато осъзнах, че голфът може да се превърне в универсална вселенска игра – едно дарение към всички цивилизации от Шотландия. След това умът ми бе разсеян с други неща и започнах да наблюдавам и други човешки спортове от други култури.

Всички тези видения на великолепие и красота продължиха още доста дълго. Накрая вече бях убеден, че човешката раса няма да изчезне, защото имаше определени сили вкарани в действие. Голяма част от човешката раса щеше да бъде спасена, а нейните плодове щяха да се управляват от Сивите. Тогава ангелът със златното око, който ми говореше ми разказа още доста неща, които тепърва предстояха да се случат. Да наблюдавам всички тези образи бе изключително уморително – отвъд човешките ми възможности – и накрая успях да заспя.
Тези удивителни серии от креативни визии направо изгориха сетивата ми за цяла година. Все едно креативните ми сокове, изживяванията и спомените ми бяха използвани, за да се направи един синтез на всички тези видения. Видях дори най-микроскопичните детайли на всеки един архитектурен план!

 

http://www.parallelreality-bg.com/…/564-2015-11-09-19-32-02




Гласувай:
10
0



1. cecobob - Темата е много интересна, но мисля, че трябва да се синтезира.
23.11.2015 16:34
Поне мен дългите текстове в блога ме уморяват. А после идва и "бойната арена земя". Много дълго. :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djadjo
Категория: Други
Прочетен: 48956
Постинги: 32
Коментари: 63
Гласове: 138
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031